Любов си
Събличам те.
От теб самия.
От ненужното, натрупано през времето.
Прахта тежи като олово.
Вземам я.
В куршум ще я излея, да застрелям бремето ти.
Излишното самò ще се разкрие.
И след това ще те измия.
От погледите черни на омразата.
От лепкавите пръсти на неверието.
От хищнически нокти ще лекувам раните.
Ще изтръгна от душата огорчението.
Да остане само светлина и да е чисто.
Едната истина да ти осъмне във очите.
Любов си!
И си винаги над всичко.
© Надежда Тошкова All rights reserved.
