Любов си измисли
Когато от раздяла си нещастен
и самотата в теб неистово крещи,
от мрака направи си космос
и луна си измисли.
Построй си млечен път с посока,
с перила от хиляди звезди,
и врати към хоризонта измисли си,
с най-красивите мечти.
Когато от омраза се разяждаш
и завистта във теб неистово кипи
от блато направи си извор
и река си измисли.
Построй си слънчева пътека със посока
към билото на диви планини,
измисли си мостове към вярата в доброто,
и любов си измисли.
*** *** ***
© Дора Трифонова All rights reserved.
