Кой си ти?
Докоснал с върха на своите пръсти
най-фините струни на моята нежност,
събрал топлината ми в длани
и сътворил с дъха си мека безбрежност.
Кой си ти?
Укротил буйните речни талази
в ромон и шепот на мъдра вода,
загърнал ме в пищна роба атлазена,
запалил не огън, а чудно сияние.
Кой си ти?
Споделил с мен мига си копнежен,
подчинил непокорното време
и по някакъв странен закон
свалил и своето и моето бреме...
Кой си ти?
Любов си!
Нали?
© Наталия Иванова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
