Любов си, нали?
Кой си ти?
Докоснал с върха на своите пръсти
най-фините струни на моята нежност,
събрал топлината ми в длани
и сътворил с дъха си мека безбрежност.
Кой си ти?
Укротил буйните речни талази
в ромон и шепот на мъдра вода,
загърнал ме в пищна роба атлазена,
запалил не огън, а чудно сияние.
Кой си ти?
Споделил с мен мига си копнежен,
подчинил непокорното време
и по някакъв странен закон
свалил и своето и моето бреме...
Кой си ти?
Любов си!
Нали?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Иванова Всички права запазени
