Jan 5, 2011, 11:03 PM

Любов такава искам 

  Poetry » Love
2006 0 1

 

Любов такава искам

 

Какво съм аз за теб и досега не зная...

Случайна среща и безумна страст!

Едно горещо лято, индианска есен.

Надежда за любов за мен.

За тебе неочакван нов романс.

 

Какво съм аз за теб?  Отминала история,

която щом поискаш, можеш винаги да продължиш?

Не си поставил точка, само запетая.

Разбрал си, че без мен не можеш,

но за да бъдеш с мене, трябва да се промениш.

И няма спор, промяната те плаши...

Едва направил крачка, върна се назад.

Останах аз сама със любовта си

и спомените за едно горещо лято, изпълнено със дива страст.

Дали е привилегия за мен да бъда верният приятел,

при който можеш да се приютиш за час?

Да си налееш чаша вино и неволите си да разказваш.

Да търсиш малко топлинка за своята премръзнала душа,

жадуваща да сподели несбъднатите си мечти...

Какво съм аз за теб? Безплатна проститутка,

която в седмичния график си включил, без да се свениш?

Сеансът свършва и доволен се прибираш

при кучето си и жената, успяла да те подчини.

И нощем ще сънуваш тялото ми, което си изпивал през деня.

Аз тъжни стихове ще пиша и хороскопи ще чета...

Какво съм аз за теб? Очакваната муза,

която с вдъхновение ще те дари?

А ти, заслушан във любимите си песни,

шедьовър нов от бялото платно ще сътвориш?

Какво съм аз за тебе? Златна рибка,

във мрежите ти от лъжи оплела се сама?

Да скочиш във водата с нея ти не искаш,

а тя пък ще загине в твоята среда...

 

Какво съм аз за теб?

Защо ли трябва да се питам?

По-важно е за мен коя съм аз и кой си ти?

Какво от мене искаш да получиш?

И аз от теб какво очаквам? И всъщност имаш ли го ти?

 

Ти искаш всичко и не даваш нищо.

Сърцето ти сега е електронен калкулатор!

Пресмяташ бързо ударите във минута

и любовта на моето превръщаш във валута...

 

Отдавна спрях да търся в теб това, което ме плени...

Загубил си го някъде по пътя, когато с другата жена ме замени.

Защо се връщаш пак отново? Какво не ти достига в тези дни?

Аз нямам вече нищо ценно, което да не съм ти давала преди...

 

Сега си мисля, че е твоят ред  да даваш.

Но чувствата си няма на везна да сложа и с твоите да ги сравня.

Във свят, където всичко се продава,

на любовта си аз не слагам етикетче със цена...

Надежда малка има в мене, че чудо може да се случи.

И бучицата лед в сърцето ти да се стопи!

И Дяволите да го вземат в Ада твоя електронен калкулатор!

Да си пресмятат там, каквото щат, със грешните, прокудени души!

 

Аз искам твоето сърце, изпълнено с любов и нежност!

И искам да проникна в теб! И ти във мене! Без да те е страх!

Както през онзи странен, майски ден, когато  твоите очи на моите се спряха

и нашите изстрадали души във  миг се разпознаха и се сляха.

 

Не искам повече от теб. И аз ти давам толкова сега.

Любов без уговорки и лъжи! Любов с разперени крила!

 

© Мария Маринова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поетично проникновение!
    Много страстно, поривно - истинско!!!
    Светло да ти е, Мари
Random works
: ??:??