Любов в резерв
Любов в резерв
Ти беше винаги до мен,
любов първична, разнолика.
Когато духом съм сломен,
душата ми ще те повика.
Любов детинска, непозната,
на мен показваща без срам,
и аз съм твоята позлата,
за теб съм сам, единствен, знам.
И даже да не бъдеш първа -
деня ми ти не ръководиш,
ти щом усетиш как посървам,
ти пак любов ще ми предложиш.
Любима, паля ти цигара,
за мен си ти сама опора
и винаги ще ме изгаря,
щом искаш да ти отговоря.
Че, обич моя, ти разбираш,
не си единствена за мен,
дори душата ми да имаш,
далеч не съм от теб пленен.
Ти, сън от нежност обладан,
любов - даряваща, нелепа -
та ти си само топла длан,
та ти си просто празна шепа.
© Любомир All rights reserved.
