Любов в зимна планина
Снегът затрупа нашите топли следи.
Непредвидима е любовта в планината.
Нима ще загубим чувствата си отпреди?
Пътеката на живота е желана святост.
Вървяхме с теб не един различен сезон.
Посоката на вятъра понякога е измама.
По силата му дърветата сторваха поклон,
за да намерим изход от случайна драма...
Сега останали за миг далеч един от друг:
все търсим знак по житейската пътека!
Нощта е хищник с взор и хладен слух...
И всяка стъпка живее с участ нелека.
Студът сковава топли желания и тела.
Но луната ни посочва с жест следата...
Мълчим.Само нашите белокоси чела,
спасително пият сълзите на святост!
© Стойчо Станев All rights reserved.
