Любовен диалог
Ако дъхът ми спре бъзмълвен,
докато "Сбогом" изговаряш ти...
ще извикам: "Слънце, я се събуди,
прегърни ме, целуни ме и се усмихни!"
Уви, ти не чуваш моя глас...
Тръгваш, без за секунда да се спреш.
Върни се и ми дай любов...
Запали нашата любовна свещ.
Свещ наричаш тази факла, която гората изгори,
полетата подпали и къщите до основи изгори?!
Чувам всяко твоя дума, мила моя!
С твоите думи във вечен плен ме плени!
Прегърни ме нежно...
Направи го! Знаеш, че е неизбежно.
Погали косите ми, търсещи те във вятъра.
На тази история трябва да си авторът, а не читателят!
Читателят, мила моя, попада в позиция на мечтателя...
Едва ли той би разбрал...
Ние не носим чувствата си в чувал...
Не носим маски лъжливи,
за да предпазим сърцата си изгнили!
Спрях отдавна тази роля да играя.
Не искам отново себе си да изиграя...
Знам, че истински си ти...
Без преструвки! Оставаме само АЗ И ТИ!
А за този, който не е открил любовта...
Жалко, щастието ще му е малко.
Нека някой ден я намери
и да събори стените дебели!
nadsey Надежда Вескова моето слънце
Аз
Обичам те Над
© Боби Бруте All rights reserved.
