Любовен дъжд
Любовен дъжд
на М., защото ми е муз
Изпивам те до дъно със очи.
Ръцете си едва към теб протягам.
Със устни се целува. Замълчи.
Сега не е моментът да избягаш.
Къде ще идеш в този силен дъжд?
Колата е паркирана оттатък.
Ти май се разтревожи изведнъж?
Разбирам. Диалогът ще е кратък.
Чия е тази снимка? Може би
това ще да е твоята любима?
Недей да криеш. Много ти личи.
И много съжалявам, че я има.
Защото сутрин пиете кафе
и нежно те целува за "До после!".
Сърцето ти до нейното сърце,
тупти и се разтапя като восък.
Но знам, че тя е някъде сега.
Това ме кара скришом да ликувам.
По устните ти бяга мисълта
и с поглед тихо вече те целувам.
Сега сме само аз и ти. Нали
не мислиш пак от мене да се скриеш?
Навън така загадъчно вали
и толкова загадъчни сме ние...
© Яна All rights reserved.
