Любовен етюд

струва ми се, че още повече губя вярата не в тебе, а в твоята любов, питам се съществувала ли е тя, не е ли била една измама за мен и самоизмама за теб... но, М., какво да се направи, ако ти не можеш да отговориш на обичта ми със същата сила, ако аз не съм за тебе това, което си ти за мене...

недялко йорданов

и какво ми остава - да тръшна вратата,
да избягам от този панелен капан...
но така ли си бяга човек от съдбата
и от своя единствен иван!

маргарита петкова

Ти не си моят Иван на Петкова с мъжете...
все тая, нали си ми влязъл под кожата.
Не съм М. - да ме оплетеш в морски въжета.
Наши единствени да сме - можем ли?
Да загърбиш за малко предишните си любови
(не ме моли за същото - предишни няма).
Ти не си Яворов, та да ти крия отровата.
Аз не съм Лора - револверите са измама.
След теб светът едва ли ще свърши,
нито след мен ще пропадне земята.
Катрин в мен е на ръба на прекършването -
в теб, Хийтклиф, достатъчно се премятах.
Е, на Висоцки си далеч от таланта, още,
но само повикай - ще бъда Марина Влади -
и аз като нея, да ти спасявам нощите.
Какво, че навярно съм прекалено млада?
Че не съм нито красива, нито толкова луда,
както Зелда - по теб да си пропилея здравето.
Не сме Фицджералдови - толкова влюбени.
А ти да си Скот - съвсем нямаш правото.

Нататък... нататък ги знаеш историите.
Приказки - предостатъчно сме прочели.
Нито аз, нито ти сме от тия герои.
Съвсем автентични сме.

Искам те целия.



26 април 10
21:12