Jan 16, 2007, 4:47 PM

Любовен коктейл

  Poetry
1.4K 0 15


Глътка от живият пулс на сърцето,
който задавя понякога.
Шеметна дързост, да бъдеш себе си,
без някого, някога да нараниш.
Можеш ли този коктейл да приготвиш?
Можеш ли после да го преглътнеш?
Колко любови ще премериш,
без коктейла ти да загорчи?
От себе си давам  ти всичко,
колкото искаш, просто вземи.
И не дозирай болката, моля те...
Все едно нека боли.........
Нежна ,  и желаеща мога да бъда .
Ала се чудя, кой ще ни пълни
чашите, щом питието привърши ...
Само  не искай безразлична да бъда
тя ми остана една, нежната обич.
Този Любовен коктейл от мечти.












 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • ако има мечти и любов, коктейлът ти винаги ще има необходимите съставки за пълни чаши
  • Опитах коктейла, невероятен е! Препоръчвам двоен!
  • Много ми хареса този коктейл!!!
    Поздрави, Джейни!!!
  • Пожелавам ти не любовен коктейл от мечти, а истински, че даже и да загорчи.....
  • Благодаря ви!
    Почти преди година е правен този коктейл, беше писан съвсем различно от това , което впоследствие написах.Съжалявам, че не оставих първият вариянт.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...