Любовен плам
На шкафчето бележка ти написах
досущ като любовно писъмце,
а колко ми се искаше за диска
от кофата да бръкна аз с ръце.
За музика говорехме си дълго,
на песен неизвестна се смълча,
а след известно време тихомълком
в очите ти изгря една сълза.
Ти, спомнил си за нещо, се разплака,
а аз стоях с намръщено лице.
Коя ли беше тази нежна сврака,
разбила твоето влюбено сърце?
Споделях аз в очите ти тревога,
така се бях аз чувствала преди,
по този начин виждам, че не мога
да вляза през железните врати.
Не ме моли и аз да ти разказвам
защо съм силна станала сега,
но както тези другите наказват
със теб не ще се свържем чрез тъга.
Послушай ме, започваме на чисто
без мамене, отново аз и ти.
Ах, вгледай се, как искам аз неистово,
без теб любовен пламък не гори!"
© Виктория Тасева All rights reserved.
