Любовен затвор доживотен...
В Любовен затвор доживотен
отсъдих да страдаш самотен.
С Любов ти отнех душата -
сега е робиня моя горката.
За теб само мога да заплача
от искрена радост, че ковачът
обгърна нозете ти с окова здрава...
ще малееш в тежка болка и забрава.
В тъмна Любовна кула ще стоиш -
во веки веков сам ще мълчиш.
Някой каза, че Любовта била страдание -
е, осъществявам това твое желание.
Сега с усилие се усмихни и кажи -
Защо отвори за мен сърцето си?
То ще кърви от болка, знам...
но мили, не ме моли -
аз няма как да бъда там.
Че аз съм господарка на Любовния затвор,
а ти ще си подложен на сластен терор.
Мечтаеше за Любов - жарка, незабравима!
Обещавам,
не ще забравиш мен - твоята любима!
Отронвам за теб сълзица-искрица,
на Любовната измама съм сестрица.
© Савина Димитрова All rights reserved.
