Любовна безбрежност
– Здравей, Любов!... Да знаеш, как ми липсваш!
– И ти на мене! Страшно много, мили!
Часовникът да превъртя, как искам...
назад – в ръцете ти да съм!
– И ти, ли?
– И още искам...нощем да заспивам,
а утрините да се будя с тебе!
– И аз! От устните ти да отпивам,
а да горя в пожар!
– О, миг вълшебен!
Как тръпнеш, да те чувствам с всеки допир!
Дъхът ти как ме гали, да усещам!
– Въздишка съм и стон... и вопъл!
Целувка ми прати!
– Вземи! Гореща е!
– В безсънните ми нощи ще ме топли...
Гласът ти нежен, жив ще ме държи!
– Без тебе дните, всички са дъждовни...
И все вали в очите ми!
– И в мен вали!
Без теб, Любов, да дишам не умея.
Чувствата си вплитам нощем в моя стих.
Сърцето ми единствено копнее
да бъде с теб!... Обичам те!
– Защо шептиш?
Аз, също те обичам!... До безмълвност!
– Защото искам само ти да чуеш!
И триста дяволи да ме погълнат –
теб искам!
– Ти, за мен, си вино руйно!
– И ти – за мен! На глътки ще отпивам
вкуса ти... Във нашия вечерен час.
С омаята ти сладка ще заспивам
след това!
– О, мили мой!... И аз!... И аз!...
За лека нощ, целувка ти изпращам!
– Нежна да е, лека... и нощта за теб!
До скоро! Аз, сърцето си, ти пращам!
Защото, знаеш ли?!
Не може, то, без теб!!!
Пепи Петрова
© Pepi Petrova All rights reserved.
