May 1, 2014, 8:20 PM  

Любовна каша

  Poetry
970 0 2

Ти знаеш ли, че още те обичам?
Объркан смях и мъничко сълзи.
Не искам повече да го отричам.
Признах го.
Но пред себе си, уви...

Самотно ми е някак си без тебе.
А ти едва ли помниш моите очи.
Не искам повече да нося тежко бреме,

от болка и несбъднати мечти. 

Забравих те.

Поне така си мислех.
Обаче те видях и в миг един
светът пропадна ми, накуп със мен и теб,

обичащи се,
   но само в моите мечти.




 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....