Ти знаеш ли, че още те обичам?
Объркан смях и мъничко сълзи.
Не искам повече да го отричам.
Признах го.
Но пред себе си, уви...
Самотно ми е някак си без тебе.
А ти едва ли помниш моите очи.
Не искам повече да нося тежко бреме,
от болка и несбъднати мечти.
Забравих те.
Поне така си мислех.
Обаче те видях и в миг един
светът пропадна ми, накуп със мен и теб,
обичащи се,
но само в моите мечти.
© Петя All rights reserved.