Любовна магия
Все те чакам на хълма, до буйната речна вода
и сънувам небетата бели... Почти до премала.
А под знойното слънце, от корена с луда мъзга,
зреят мислите, гроздове чудни... Света непознали.
И те искам да дойдеш... (Изминаха много лета).
Все те мамя отгоре с момичешки плитки извити.
Ти в косите ми вплете една февруарска мъгла –
оттогаз все сънувам на зимата стъпките скрити.
И те чакам, и чакам... (Момичето стана жена).
Закопняла любовно се вие към теб все по-силна...
Гроздоберът дойде... Ала ти и тогаз не посмя
да прекрачиш до моята къща, отгоре на хълма...
И какво от това, че съм стройна красива лоза,
щом устата ти сладост с любовния грозд не мечтае.
Ще се спусне към мене, на друг, нелюбовна ръка
и ще реже до кръв, всяка чепка, която познае.
И преди да се стъмни на хълма до тази вода,
дето лудо тече и снагата си óпната вие,
омърсена ще сляза надолу със боси крака
и с отрязани плитки... да сторя любовна магия.
За да текне ширата... Не сладка, не бистра роса,
а любовна отвара. Духът ù за миг да те грабне.
Да омае сърцето ти... И разпознал любовта
като лудо пиянство, в краката ù после да паднеш.
И пиян да изричаш най-трезвите мъжки слова.
А реката да влачи с косите си виното черно
и да дави моретата в своите женски недра.
Ти, пиян от любов...
да ме пиеш отгоре на хълма.
© Нели Господинова All rights reserved.
