Любовна песен
Любовна песен
И как ще преминеш, как ще стигнеш оттатък,
в росата, Ти, щом си докоснала морни криле,
денят глух, студен е... куп от облаци плашат,
загърнали Слънцето в своя безмилостен плен?
Ти питаш със влажни очи: Накъде е Безкрая,
защо ти е вече сърце в този свят без Любов?
Гласът ти е плах и трепти, адресата незнаен,
потегля по дългия път – Пощальон с колело!
Сред дюни и пясък ли бяха градени Дворците,
не беше ли синьото, цвят - на Море и Небе?
Как всяка рекичка, поток, наобратно потичат?
Короните стенат в мъгла - иде Вятър и Лед...
И няма в Земята покой, тя дори се разклати,
тях, мрачните нощи и дни да остави назад!
Не идват онези слова: Остани силна, чакай!
Бог някакъв сякаш откри - че си тук и сама!
А той все танцува с прашни спомени - валс,
май само във приказка... Вече главен герой!
Знай, всъщност нехаещ - за снегът навалял,
пребялата своя Душа е въздигнал, в оброк!
И вместо шумът от предходните твои Мечти,
послушай сонетът любовен, що пее щурецът!
Пак, свойта съдба - с нова страст, ще делиш!
Как с кой? Избери... Но не вярвай в... Поети!
© Ангел Колев All rights reserved.
