Писък на птица, пробол тишината,
нежна въздишка, спряла дъха,
шепот копринен, докоснал душата,
желание, скрито в летяща звезда.
Поглед, открил съкровените мисли,
ръце, разгадали таен копнеж,
тръпнещи устни от устните пили,
любов, извисена в дивен летеж!
Нощ, разпиляла звездите небесни,
бряг, запечатал навеки мига,
чувства, родили хиляди песни,
вечните песни за любовта!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
