Aug 16, 2006, 7:43 AM

Любовна примка

Poetry

951 0 0

Казваш, че безброй звезди блещукат?!
Не виждам - твоя е вината.
Ослепи ме с вярност и нежност,
птица съм, а ти изгори ми крилата!

Лъжлива тръпка ти създаде,
неверни думи, фалшива страст,
в любовна примка омота ме,
накара ме да трепвам щом чуя твоя глас.

Разпалената "обич" сега угасва,
само тихо тлее в забрава,
"сбогом" казвам ти, отлитам,
подобно нещо не се прощава!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0