Aug 28, 2008, 10:57 AM

Любовна сянка

  Poetry » Love
749 0 1

   Ти вдъхновяваш кожата ми.

Нежно ме галиш, като водорасло.

Мечтая за стъклено видение.

Ароматът на светлината ме гори.

Трептя, като фея.

Чакам те с крилати мисли.

Топля те, когато чувстваш близко ухание.

Намерих те различен.

Докоснах очите ти.

Измръзнах, но те чакам.

   (Посвещам това стихче на моето мишле)

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Танева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...