Sep 23, 2008, 5:24 PM

Любовни лъжи

  Poetry » Love
1.2K 0 1

Оставяш ме... ридаеща в нощта,
за пореден път сълзите устните ми напояват
и моля се да се завърнеш ти сега,
а мислите ми никога не ще те оставят.
Напускаш ме... макар за кратко,
ала цяла вечност ми се струва
и липсва ми уханието ти сладко,
а умът ми пак за теб бленува.
Когато тръгваш си, къде отиваш?
За кого мислиш в този миг?
Докато ходиш, дали чуваш...
болезнения и отчаян вик?
Душата ми по теб крещи,
а сърцето ми ридае...
за любовта, за красивите очи
и за истината, която не знае.
След толкова болка и толкоз лъжи
доверието някак още съществува,
но дали си заслужава да го търся... дали?
Щом ума ми на лъжите ти робува.
Защо ме лъга толкоз време?
Нима да ме загубиш винаги си искал?!
Сега ще нося тежкото бреме
на твоето "аз", което си подтискал.
Ще бърша сълзите солени...
болката си настървено ще крия
и ще опитвам безкрайно
отново да те преоткрия!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много тъжно, изстрадано! Силен стих! Криси, гледай напред и ще откриеш отново любовта! Прегръдки!!!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....