Apr 24, 2008, 8:07 PM

Любовни стихии

  Poetry » Love
1.1K 0 1

Знаеш ли, когато погледна луната виждам твоя лик,
като падаща звезда в небето отново чувам своя вик...
Как те вика, както небето вика залязващото слънце...
така безнадеждно и искренно, така от него независещо.
Нима не мога да те прегърна,
както снегът прегръща земята
и да те усещам така,
както цветята усещат водата?
Дали, ако силно се помоля на мойта падаща звезда,
тя ще ни срещне с теб отново някога?
Мислиш ли, че любовта - свободна като птиците,
отново нас ще събере...
и безнадеждно прегърнала тревиците,

се моля като мъничко дете.
Не искам да живея повече без теб,
тъй както болестта не трябва да живее без лек.
Де да беше истински сънят,

в който ти ме прегръщаше,
сякаш бях една за теб на света,
сякаш погледът не стигаше,
за да ме жадуваш ти

и сякаш светът в краката ни се търкаляше,
защото отново бяхме аз и ти.
Не мога да забравя очите ти,
както библията молитвите...
Не мога да забравя целувките ти, 
така, както дъждът сълзите ми...
Не чакам чудеса, не, аз не мечтая за това.

Единственото, което ме крепи е,

че някога отново ще се видим, аз и ти...
И тогава няма да има какво да ме спре - 
нито бури, нито урагани...
нито разбитото ми сърце...
поне за малко ще съм щастлива,

че те държа в своите ръце...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

  • браво Елена,
    смело продължавай...
    само така !

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...