Jan 31, 2008, 10:41 PM

Любовни трепети

  Poetry » Love
2.2K 0 2

Ние се обичахме
и в любов се вричахме,
но уви,
вече нищо не върви.
Аз ти се доверих 
и ти поверих
моето сърце,
а ти ми го взе
и разби на хиляди
мънички звезди...
Защо криеш любовта ни -
нима се страхуваш от баща ми?
Трябваше направо да ми кажеш,
че не ме обичаш вече,
вместо все да ме отхвърляш -
малко мое и сладко мече! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дени All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...