Любовни трепети
Ако някога стане така,
че преодолея срама
не бих си дала покой -
на часа бих те направила мой.
Но по-скоро ще трябва, уви
да преодолея болните си мечти.
Защото никога няма да намеря кураж
да ти покажа емоционалния си багаж.
Какво си ти всъщност -
не си дух, не си човек,
дори си далеч от идеала.
Не си дявол, защото си вярваш.
Ти си религия за себе си и
за съжаление ставаш религия и за мен.
Продължавам без рима,
тя само ограничава,
а ти не трябва да бъдеш ограничен.
Дори не си муза,
защото не мога да пиша когато мисля за теб.
Не си мечта, защото не си ми симпатичен.
Не те мразя, защото не те и обичам.
Но защо се появяваш в моите сънища
просто не мога да разбера.
Защо владееш моето бъдеще
също не знам.
Не знам нищо за теб,
но не мога да приема,
че така отчаяно се нуждая от муза.
Затова си втълпявам,
че си нещо специално,
а всъщност знам, че си л*йно.
Не искам повече да пиша,
чувствам, че изпростявам.
Ти просто не си това, което представляваш.
Нищо не заслужаваш.
01.2000
© РоузМадърColdRevenge All rights reserved.
