ЛЮБОВНО
Като пролет се втурна в кръвта ми
и ме разлисти
точно когато в дълбоките рани
ровех с езика си
и мечтаех пътека към гребена.
Ти тогава дойде.
Прегърнала най-нежните си демони,
ми посади криле.
Колко обич лъхаше от твоя благослов
и какво смирение!
И вместо да политна, тежък от любов,
пред тебе паднах на колене.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
