Любовно
Воал покри любовната безбрежност,
завити с нежност, ласки и мечти,
отдадени на сладката си леност,
забравяхме за времето дори...
Любовно беше... беше спряло,
часовник бяха наште две сърца,
животът бе пред нас в сияйно бяло,
един на друг се радвахме като деца.
В омайни нощи любихме се бавно,
търкаляхме се в мократа трева,
а устните, не спираха - все жадно -
да търсят парещите ни тела.
Заключихме първичното си чувство
със златни ключове - за вечността...
Направихме живота си изкуство
със властница красива - Любовта...
Блажени от целувките си сластни
под звездното небе, над нас огромно,
мечтахме да сме все тъй страстни
и винаги да ни е тъй любовно...
© Ирена Георгиева All rights reserved.
