да си тук
да те няма
да си сам
да сме двама
в спомените
пак да избледняваш
пак да чезнеш
да се появяваш
да те искам
да те моля
зъби пак да стискам
да се боря
да търся смисъл
да намирам
пак да търся
да умирам
да ме лъжеш
че си само мой
да те лъжа
но безмерно твой

и приказка без край
да ти напиша
да те римувам с “рай”
за теб да дишам
вечно тъй
да продължавам
да философствам
да те убеждавам
пак не ще ме осъзнаеш.
за сетен път:
не можеш по душа
със устни да блуждаеш

душата не е плът.