Dec 13, 2007, 1:59 PM

Любовно разочарование

  Poetry » Love
3K 0 2
Защо ли искаш да те мразя?
Защо ми правиш все напук?
И бягаш в нощта с друга,
та и аз да осъмна с друг.

Нима съдбата ни разделя
или това го правиш ти
и пътя, по който аз поемам
от картата си го заличи.

А вечерта е тъй самотна
и тъжна е без деня -
като нея безнадежно плача в ъгала.

За мойте чувства, знаеш ли?
Навярно, да, щом ставаш по-далечен
и на крилата на омразата поемаш по пътя вечен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванеса All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...