Любовно разочарование
Защо ми правиш все напук?
И бягаш в нощта с друга,
та и аз да осъмна с друг.
Нима съдбата ни разделя
или това го правиш ти
и пътя, по който аз поемам
от картата си го заличи.
А вечерта е тъй самотна
и тъжна е без деня -
като нея безнадежно плача в ъгала.
За мойте чувства, знаеш ли?
Навярно, да, щом ставаш по-далечен
и на крилата на омразата поемаш по пътя вечен...
© Ванеса All rights reserved.
