Ти бе паднал ангел от небето

и с любов докосна ми сърцето.

Ти бе тази, за която аз умрях,

но горд от факта, че те има -

аз весело живях!

Сега без теб съм.

Сега съм в Ада,

но когато бях жив,

получавах най-голямата наслада.

Очите ми да виждат

твоята красота, а 

устните ти нежни да

изричат хиляди слова.

Бях щастлив, но

"Обичам те" да кажа

колко много бе ме страх.

Сякаш някой ми подсказа:

- Не, недей. Това е грях.

Да, това бе моят разум,

но сърцето ми не издържа

и за две секунди на хиляди

парченца то се разпиля.