Apr 12, 2011, 3:14 PM

Любовно убийство

  Poetry » Love
1.1K 0 0

Ти бе паднал ангел от небето

и с любов докосна ми сърцето.

Ти бе тази, за която аз умрях,

но горд от факта, че те има -

аз весело живях!

 

Сега без теб съм.

Сега съм в Ада,

но когато бях жив,

получавах най-голямата наслада.

 

Очите ми да виждат

твоята красота, а 

устните ти нежни да

изричат хиляди слова.

 

Бях щастлив, но

"Обичам те" да кажа

колко много бе ме страх.

Сякаш някой ми подсказа:

- Не, недей. Това е грях.

 

Да, това бе моят разум,

но сърцето ми не издържа

и за две секунди на хиляди

парченца то се разпиля.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дамяна Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...