Любовта
Ще си отиде както е дошла,
нарамила торба със спомени.
Изгубила се във реалността
като дете, което вятър гони…
Ще сбръчка луди смехове
и чувствени оксиморони…
Ще продаде едно сърце,
да стопли с огъня бездомник…
Назад ще гледа през сълзи,
ще стъпва върху живи рани.
От всяка дума ще кървят
мълчания тъй неразбрани.
Ще хвърля в пясъка вини
вълни солени на прибоя…
От недокосване боли,
а мислите са дъжд пороен…
По път безцелен ще върви,
да проси щастие за двама,
ако душа и подариш,
до смърт ще ти е благодарна.
© Михаил Цветански All rights reserved.
