Любовта
Ако любовта прилича на смях,
бликнал ручей от твоите устни,
когато жаден за ласки се спрях,
ненаситен, до тебе притихнал.
Ако любовта нарича се грях,
хиляди пъти грешен да бъда,
щом влюбен в очите ти бях
и потъвах в тях до полуда.
Ако любовта прилича на слънце,
то ще грее в твойте зеници,
всеки лъч, всяко огнено зрънце
ще ме пали с любовни искрици.
Ако любовта прилича на пролет,
шепнещ цвят в зелена морава
като стих от вълшебен куплет,
който с тебе пак ме венчава.
Ако любовта прилича на смях,
бликнал ручей, на теб се усмихнал,
там жаден веднъж се поспрях
и останах завинаги стихнал.
© Красимир Трифонов All rights reserved.
