Jul 11, 2007, 9:32 AM

ЛЮБОВТА

  Poetry
678 0 0
Любовта е щастие и мъка,
тя е обич и разлъка.
Обичаш ли, си сякаш в рая,
а в ада страдаш ти накрая.

Не осъзнаваш, че ще заобичаш,
вкопчваш се като в мечта.
От чувствата ни се отричаш,
приемаш ги като игра.

Ала нереални са мечтите.
Игрите са нечестни, груби.
Пак оплитат те в лъжите
и знаеш само, че загуби.

Сърцето ми така излъга,
но ключът от  него скрих,
че от щастие и мъка плаках
и до дъно болка пих...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пжжжж Сооооо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...