Feb 18, 2010, 1:58 PM

Любовта

  Poetry
871 0 0

Как да я оцениш, като тя е тъй безценна,

как да я съхраниш, щом изплъзва се без време.

Нима възможно е в ръце да я държиш,

тя мигом ще се почувства унизена...

Всеки някак си я търси, а срещне ли я - бяга,

вечна и безсмъртна, понякога от самота умира...

Та нали са нужни двама, но двамата не винаги ги има...

Каква цена се плаща, когато не всичко е възможно да се купи,

когато глупостта ни вместо нас говори и за стойността на любовта,

очите ни затвори...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...