Feb 18, 2010, 1:58 PM

Любовта

  Poetry
872 0 0

Как да я оцениш, като тя е тъй безценна,

как да я съхраниш, щом изплъзва се без време.

Нима възможно е в ръце да я държиш,

тя мигом ще се почувства унизена...

Всеки някак си я търси, а срещне ли я - бяга,

вечна и безсмъртна, понякога от самота умира...

Та нали са нужни двама, но двамата не винаги ги има...

Каква цена се плаща, когато не всичко е възможно да се купи,

когато глупостта ни вместо нас говори и за стойността на любовта,

очите ни затвори...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...