Любовта е...
Недей да се взираш във себе си,
когато търсиш любовта.
Защото огледало е невъзможно да обичаш.
Мъжът със главно М
е по-различен -
държи на дребните неща,
не може да е романтичен.
Обмисля всяка своя стъпка,
ревнува те от плисналия дъжд,
пресича само на зелено.
Все пак в сърцето му живее малък мъж,
когото всъщност можеш да обичаш.
Да, той на тебе повече прилича.
Наивен е и романтичен,
обръща всичко на игра.
Живее в приказна страна,
където твоите капризи са закони,
а пък усмивката ти - слънце и луна.
Не дръж на невъзможните неща -
защото Той не може да е идеален.
Той може би е по-нахален
или пък прекалено нисък,
твърде плах или пък прекалено смел,
страхлив или авантюрист, женкар.
Или очите му не са в нюанса синьо,
който предпочиташ.
Наистина ли искаш на тебе да прилича?
Или на идеала ти?
Не искаш ли да бъде идеално недодялан?
Малко груб, но все пак нежен,
да топли дланите ти в идващата есен
и да те гледа влюбено.
Нима това не стига?
Какво ти трябва, за да си щастлива?
Измамен идеал, далеч в мечтите
или целувка тук, в косите.
Представа за интелигент мечтател
или пък спрял до рамото приятел,
във който да се сгушиш уморена,
на който да разкажеш за проблема,
измъчвал те през целия ти ден.
И който - нищо, че е също изморен -
те залюлява във прегръдка
и с нежна, топлеща целувка
умората ти да отнеме
и да ти шепне приказки,
докато ти
във сън спокоен отлетиш.
Не ти ли стига да заспиш
обичана и милвана, мечтана,
дори когато си без грим и по пижама.
Когато знаеш, че някой те обича
такава точно:
палаво момиче,
понякога което издребнява
или което си припява
фалшиво пак любима песен,
което лесно се вбесява, клюкарства и се подиграва.
Кажи, защо издирваш Идеала,
когато в огледалото дори
се виждаш чорлава - такава,
за каквато нежните поети
не биха пели в своите куплети.
Ти по-добре не слушай разума,
а чуй сърцето - то вярва не в измислените рими
и не във рицарите с арбалети.
То знае най-добре за любовта.
Чуй, то ти казва,
Любовта е...
15.10.2007
© Татяна All rights reserved.
