Любовта един в друг е... по-важна!
Веднъж ме попита приятелка моя:
- Какво да направя, изстинаха чувствата,
усещам студено дори и във зноя,
не ме радва вече изкуството...
Животът ми мина през толкоз романтика,
беше красиво, живях го щастлива,
сега го ценя, сякаш е антика,
но всичко във него е толкова сиво...
Но... свикнах, човече, със Него да бъда,
децата - родители - общи познати,
животът сякаш така ме излъга,
че виждах принцеси и царски палати...
Днес е различно, а още съм млада,
децата големи, а аз съм самотна,
да бъдем заедно, сякаш... награда е,
която нося, но неохотно...
- Ех, приятелко,
дилема трудна това е - многоетажна,
една житейска, изстрадана драма,
но... любовта един в друг е... по-важна,
от необходимостта да сте двама...
* * *
© Валентин Желязков All rights reserved.
