8.08.2008 г., 6:50

Любовта един в друг е... по-важна!

925 0 24
*          *          *

 

Веднъж ме попита приятелка моя:

- Какво да направя, изстинаха чувствата,

усещам студено дори и във зноя,

не ме радва вече изкуството...

Животът ми мина през толкоз романтика,

беше красиво, живях го щастлива,

сега го ценя, сякаш е антика,

но всичко във него е толкова сиво...

Но... свикнах, човече, със Него да бъда,

децата - родители - общи познати,

животът сякаш така ме излъга,

че виждах принцеси и царски палати...

Днес е различно, а още съм млада,

децата големи, а аз съм самотна,

да бъдем заедно, сякаш... награда е,

която нося, но неохотно...

-  Ех, приятелко,

дилема трудна това е  - многоетажна,

една житейска, изстрадана драма,

но... любовта един в друг е... по-важна,

от необходимостта да сте двама...

 

*          *          *

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Желязков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "дилема трудна това е - многоетажна,

    една житейска, изстрадана драма,"

    Животът е изплетен от дилеми,
    от обещания останали на прага.
    И неизбежното или приемаш
    или го проиграваш на хазарт...

  • Сигурно...казва ли ти някой Прекрасен стих!!!
  • Благодаря ви - избрах похвата на притчата за да кажа една всепризната истина - радвам се, че съм успял и ви е харесало. Благодаря ви!
  • ...Една житейска, изстрадана драма!...

    Поздравления, Вальо!
  • Поздрави!Невероятно силно!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...