Любовта ми....
Любовта ми виртуална тъй по кабела се пална
в мойте пламенни гърди:
ненадейно появи се ослепителна девица,
приласка и приюти
моя дух печално скръбен; бързо грижите загърбих
и светът ми паралелен, от неделя на неделя,
замени реалността.
Ежедневните задачи вече нищичко не значат.
Тя е сбъдната мечта!
С нея всеки ден е празник, всяка нощ безкрайна страст е.
С денонощните сигнали от света – уж нереален,
като в рая съм щастлив.
Непрекъснато си чатим, но изчезва тя когато
има в трафика ми срив
или с пъклена жестокост някой ми прекъсва тока!...
Как без нея да живея – нямам никаква идея.
А и как ли съм живял?!...
Промеждутъците къси, през които няма връзка,
преизпълват ме с печал.
Искам волност. Волност птича. Вземам си модем безжичен!
И в батерии соларни много скоро ще се барна.
Пък да видим как тогаз
в безлюбовието сиво ще ме връщат разни сривове.
Антивирусът „Аваст”
като щит ми пази харда от „Троянците” коварни...
Точно в седем в парка днеска чакам мойта поетеска.
Ще я видя най-подир.
Знам, на зомби ви приличам. Но обичам я. Обичам…
Ех, любов... О, не! Сатир*!!!
Виртуалната... наяве пò е грозна и от дявол!
----------------------------------------------------------------
* - При древните гърци, горско полубожество, олицетворение на похотливост, изобразявано с кози крака, опашка и рога.
© Красимир Тенев All rights reserved.
. Усмихнах се широко. Поздрав за идеята!
