Любовта на моряка
Чаша бира по масата крачи
и с ръката моряшка танцува:
Ех, защо ли душата ми плаче
и във пяна от спомен лудува?
Уж намерих жената за мене,
но и тебе, море, заобичах;
щом във мачтите вятър застенеше,
във вълните ти страстно надничах...
Тя ме чакаше, вечер, на кея,
тя - градина със дъх на маслини,
но за тебе, море, аз живеех,
после нейната обич изстина...
От приятели кръчмите хванах
и въжето ме дръпна надолу,
и ръждяса душата ми цяла -
котва пуснах, ей тука, на стола...
В океани от чаши се давя
и бездомен прибирам се вкъщи,
тази двойна любов ме влудява,
но мъжете сме странници същи...
Теб, море, вечно аз ще обичам,
ала нея ще търся до края,
ти си моето „синьо момиче”,
а любимата – зрънце от Рая...
© Михаил Цветански All rights reserved.
