Чаках те с години, музо моя мила,

чаках и с молитви страстно те зовях,

скитница бе ти, лицето си прикрила...

бягаше пред мен... Самотен аз вървях!

С другите тогава ти се заиграваше,

водеше  по всички краища на света,

Щастие, богатства, щедро им раздаваше,

там, където минат срещат любовта!

Тази безусловна обич в нас, която

всекиго спохожда в земния живот;

с Божа помощ тя по-ценна е от злато -

даваш ни възможност да оставим род!

Днес при мен пристигна в зрелите години...

с мъдрост, с прозорливост, с дарба ме дари.

Ти ме настани в най-китните градини...

там духът, където може да твори!

12 юли 2012

("Повеите на любовта" - първа книга)

Иван Митов