Муза
Чаках те с години, музо моя мила,
чаках и с молитви страстно те зовях,
скитница бе ти, лицето си прикрила...
бягаше пред мен... Самотен аз вървях!
С другите тогава ти се заиграваше,
водеше по всички краища на света,
Щастие, богатства, щедро им раздаваше,
там, където минат срещат любовта!
Тази безусловна обич в нас, която
всекиго спохожда в земния живот;
с Божа помощ тя по-ценна е от злато -
даваш ни възможност да оставим род!
Днес при мен пристигна в зрелите години...
с мъдрост, с прозорливост, с дарба ме дари.
Ти ме настани в най-китните градини...
там духът, където може да твори!
12 юли 2012
("Повеите на любовта" - първа книга)
Иван Митов
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
