Любовта на здрача
Тръгвам надалеч, за да те изтрия.
Любима моя, ти ме караш да страдам,
сякаш любовта бе само лист хартия.
Нима някога си търсила начин?
Аз вървях по пътища безбройни,
но до сърцето ти няма път,
а само рани гнойни.
Сега не търся нищо,
само спомен да ме държи жив
до края на пътя,
за теб поех го
и за теб отивам си, скъпа.
Но щом сърцето на любовта е смърт,
за какъв дявол още ридая.
Защо те обичам,
теб те няма и го зная.
Няма те до мен, за да ме целунеш...
Сега кой ще ми каже да не плача?
Нима достатъчно не страдах,
а ти отново ме остави сам в здрача.
© Стеси All rights reserved.
