Вчера имах рожден ден,
тя не си спомни за мен.
Всъщност знам, че тя не ме е забравила,
защото знам, че не ме е и запомнила.
Стената се издига помежду ни,
тя ни разделя без думи.
Щом сянката на стената настъпи,
черният облак, тъмнината ще се появи.
И тогава скъпоценният камък, който блести,
няма завинаги няма да блести.
© Сияние All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
