Любовта отплува
Любовта отплува
Отдавна корабът ти отплува,
но те обичам още все така
и всеки ден по вълните те целувам,
и всеки ден те чакам на брега.
Хората ми казваха да те забравя,
стига ден и нощ съм тъгувала,
да се влюбя в друг, докато съм млада,
че нашата любов с теб е отплувала...
Но аз на тях не вярвах, вярвах в теб,
ти ми обеща, че ще се върнеш,
че ще бъдат наши всички върхове
и като вълна брега ще ме прегърнеш.
Така минаваха годините,
зиме и лете, вярвах, чаках на брега,
бях сама, говорех си с мидите
и по тях ти пращах любовни писма.
Дори с вятъра приятелка аз станах,
да те върне жив, го молех аз,
вярвах, че нашата любов тук остана
и винаги ще бъде в нас!
Но един ден на брега видях палатка,
а вътре ти с жена и две деца,
едното ме посочи и извика: "Татко,
защо плаче и така ни гледа тя?"...
07.08.2008
Отдавна корабът ти отплува,
но те обичам още все така
и всеки ден по вълните те целувам,
и всеки ден те чакам на брега.
Хората ми казваха да те забравя,
стига ден и нощ съм тъгувала,
да се влюбя в друг, докато съм млада,
че нашата любов с теб е отплувала...
Но аз на тях не вярвах, вярвах в теб,
ти ми обеща, че ще се върнеш,
че ще бъдат наши всички върхове
и като вълна брега ще ме прегърнеш.
Така минаваха годините,
зиме и лете, вярвах, чаках на брега,
бях сама, говорех си с мидите
и по тях ти пращах любовни писма.
Дори с вятъра приятелка аз станах,
да те върне жив, го молех аз,
вярвах, че нашата любов тук остана
и винаги ще бъде в нас!
Но един ден на брега видях палатка,
а вътре ти с жена и две деца,
едното ме посочи и извика: "Татко,
защо плаче и така ни гледа тя?"...
07.08.2008
© Радослава Михайлова All rights reserved.
