Любовта понякога просто горчи
Любовта понякога просто горчи
Вече те няма! Сама съм, с бутилка в ръка
в поредната чаша уиски мъката да удавя,
трясъкът от затварянето на входната врата
ме тласка да пия още, и още, само да забравя.
Но как? Като всеки звук и мисъл ми припомнят
за пламенния поглед, за две изгарящи очи,
докато болката и тъгата в мен ми напомнят,
че макар и сладка, любовта понякога просто горчи.
Вече те няма! А сякаш непрестанно край мен си,
скрит във вещите, напоени с твоя аромат,
накъдето и да се обърна, във всичко все ти си,
в спомените, в които те има, и които така ми тежат.
Защото всеки звук или мисъл ми припомнят
за пламенния поглед, за две изгарящи очи,
докато болката и тъгата в мен ми напомнят,
че макар и сладка, любовта понякога просто горчи.
Вече те няма! А все едно ме гледаш от някъде,
отчаяна лутам се да те търся в дълбокия мрак.
Животът ми без теб е като път, който не води до никъде!
Време е да те забравя и напред да продължа! Но как?
Като всеки звук, мисъл и дори дума ми припомнят
за пламенния поглед, за две изгарящи очи,
докато болката и тъгата в мен ми напомнят,
че макар и сладка, любовта понякога просто горчи!
© fervor All rights reserved.
