Есента е сезонът на любовта,
всяка въздишка под дъжд от листа
и ласки мили в тонове горещи,
телата впити са сред сенките зловещи.
Лиричен вятър клоните поклаща
и трепет нов по пътя си охлажда.
Играе той, с косите им се подиграва,
за внимание влюбените умолява,
но любовта до седмото небе пътеката открива,
и няма студ, и вятър няма,
само две сърца,
сърца, омаяни от любовта.