Sep 15, 2010, 12:21 AM

Любовта си умира самичка...

  Poetry » Other
950 0 0

 

Когато си тръгва любима

и вземе със себе си всичко,

не тъжи по надежди отминали

(често с нас си играят игричка).

 

Цял живот все се учим да губим

и любови ще идват и тръгват.

Сине мой, сине, не се предавай,

отдъхни и отново потегляй!

 

А когато сълзите напират

в твоите сини, красиви очички,

погледни, колко ярко е Слъцето,

като Господ-обича ни всички!

 

Аз във всяка от свойте молитви

ще се моля за теб - Да пребъдеш!

И ще бъда (макар и невидим)

твоя ангел в съня и пазител!

.........................................................

Когато си тръгва любима

и по бузите парва сълзичка,

запомни, сине мой, не проклинай,

любовта си умира самичка...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...