Sep 15, 2010, 12:21 AM

Любовта си умира самичка...

  Poetry » Other
951 0 0

 

Когато си тръгва любима

и вземе със себе си всичко,

не тъжи по надежди отминали

(често с нас си играят игричка).

 

Цял живот все се учим да губим

и любови ще идват и тръгват.

Сине мой, сине, не се предавай,

отдъхни и отново потегляй!

 

А когато сълзите напират

в твоите сини, красиви очички,

погледни, колко ярко е Слъцето,

като Господ-обича ни всички!

 

Аз във всяка от свойте молитви

ще се моля за теб - Да пребъдеш!

И ще бъда (макар и невидим)

твоя ангел в съня и пазител!

.........................................................

Когато си тръгва любима

и по бузите парва сълзичка,

запомни, сине мой, не проклинай,

любовта си умира самичка...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...