Oct 22, 2010, 8:20 PM

Любовта в целия си блясък 

  Poetry » Love
786 1 3

Миналото си съхраних в спомен,
ти даде светлина на моето бъдеще.
И макар през тъмните си очи да виждам
какъв щеше да е живота без твоето присъствие.

 

Няма по-истинско изкуство от това,
да нося дрехата от нежността ти
и, безнадеждно и мълчаливо,
да жертвам всичко за любовта ни.

 

Светът ми отново се завъртя,
където розите не са били по-червени.
Всички други светове ще отрека,
за да остана в света на твоите ръце.
 
Вярвай, за това съм родена,
да доказвам пак и пак,
дори и когато мразя и скърбя,
че да обичам е единственото, което мога.

                                         

© Виктория Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Няма по-истинско изкуство от това,
    да нося дрехата от нежността ти
    и, безнадеждно и мълчаливо,
    да жертвам всичко за любовта ни."

    Трудно постижимо е това.
    Аз не го мога. Само с течение
    на времето, което отмива всичко
    го постигам.

    Вулкан съм на емоции и чувства
    и затова само времето ме лекува.

    Прекрасен ден, Вики!!! Виктория се казва и внучката ми,
    която расте и живее в Лондон, а аз съм баба на повикване
    и в скайп. Модерната баба в днешното наше ненормалво съвремие!
  • еее радвам се :D
  • Хареса ми
Random works
: ??:??