Mar 14, 2012, 6:23 AM

Люлякова пролет 

  Poetry » Love
532 0 4

Люлякова пролет

 

Каква Жена разкошна,

о боже мой, си ти!..

... С коса небрежно рошава,

с потръпващи гърди

 

на влюбена богиня

с осанката вървиш,

планетата огъваш,

съзвездия редиш...

 

Забързана, смутена,

задъхана от страст-

пристъпваш убедена

във нежната си власт.

 

Какъв щастливец боже

съм, чак сега разбрах

след тоя невъзможен,

макар очакван грях

 

щом сложих си главата

на твоите гърди!..

... И вдигна се мъглата,

и пак видях мечти,

 

които бях оставил

назад във Вечността

и даже бях забравил

до Края на Света...

 

... Добре дошла Чаровнице

във моя тъжен свят

и напълни го, моля те,

със твоя аромат!..

 

Спиралата безкрайна

пък щом ни завърти-

ти открехни ми тайната

на своите мечти.

 

А невъзможни няма

неща освен едно-

без обич да остана,

но мисля си: дано

 

във тая Пролет пламнала

от люляков пожар

и ти да си очаквала

безумният ѝ чар...

 

... Подай ръка с доверие

да тръгнем мълчешком,

макар да знам поверие

за любовта без дом.

 

Ще ти го кажа някога

когато „порастеш”-

то тъжно е, повярвай ми,

сама ще разбереш...

 

д-р Коста Качев

© Коста Качев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??