Люлякова пролет
Люлякова пролет
Каква Жена разкошна,
о боже мой, си ти!..
... С коса небрежно рошава,
с потръпващи гърди
на влюбена богиня
с осанката вървиш,
планетата огъваш,
съзвездия редиш...
Забързана, смутена,
задъхана от страст-
пристъпваш убедена
във нежната си власт.
Какъв щастливец боже
съм, чак сега разбрах
след тоя невъзможен,
макар очакван грях
щом сложих си главата
на твоите гърди!..
... И вдигна се мъглата,
и пак видях мечти,
които бях оставил
назад във Вечността
и даже бях забравил
до Края на Света...
... Добре дошла Чаровнице
във моя тъжен свят
и напълни го, моля те,
със твоя аромат!..
Спиралата безкрайна
пък щом ни завърти-
ти открехни ми тайната
на своите мечти.
А невъзможни няма
неща освен едно-
без обич да остана,
но мисля си: дано
във тая Пролет пламнала
от люляков пожар
и ти да си очаквала
безумният ѝ чар...
... Подай ръка с доверие
да тръгнем мълчешком,
макар да знам поверие
за любовта без дом.
Ще ти го кажа някога
когато „порастеш”-
то тъжно е, повярвай ми,
сама ще разбереш...
д-р Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
Поздрави!
