Лъвска същност
Обичаш ли ме? Питам се стократно
и очите ми изгарят в плен,
вървя към теб, но връщам се обратно
и ровя в спомените от сатен.
Събличам кожата си на кошута,
лъвът отново изревава в мен.
Кръвта му кипва в таз минута,
за сетен път е наранен.
Не, не може тъй да продължава,
макар да зная, че природата по- силна е от мен
и не ще ù позволя чрез мене друг да оцелява
и да ме превръща в камък ледено- студен.
Ще се прикрия в джунглата на самотата,
Бог частица отредил е и на мен.
От нея ще си изградя зората
на най-прекрасния и звезден ден.
© Росица Димова All rights reserved.
