М У З И К А Н Т
И преди да изгрее зората,
и преди да нахлуе тревога,
да припява с усмивка луната
зажадняла за твоята обич.
Разпилей по небето звезди,
а в душата най-нежните звуци.
Засвири и тон не пести,
да запеят гори и чукаци.
И докоснат от нежните трели,
ще вдишаш с гърди свободата
и ще чуваш как времето спряло
ще припява с гласа на луната.
А щурците със свойте цигулки
ще замлъкнат, когато засвириш.
Разсипи свойте звуци - светулки
и за миг не помисляй да спираш.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
