Feb 12, 2007, 8:56 AM

М У З И К А Н Т 

  Poetry
784 0 8
И преди да изгрее зората,
и преди да нахлуе тревога,
да припява с усмивка луната
зажадняла за твоята обич.
Разпилей по небето звезди,
а в душата най-нежните звуци.
Засвири и тон не пести,
да запеят гори и чукаци.
И докоснат от нежните трели,
ще вдишаш с гърди свободата
и ще чуваш как времето спряло
ще припява с гласа на луната. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Random works
: ??:??